Историческо наследство

Château Louise de La Vallière

Château Louise de La Vallière е разположен в близост до живописната долина на река Лоара, край град Reugny, Франция, и представлява изящен пример за архитектура от XVII век. Замъкът е построен от Луи XIV за неговата прочута фаворитка Луиз дьо Ла Валиер.

Комплексът от сгради е заобиколен от 23 хектара гора, като главният подход към него преминава през представителен портал, към който е долепена кула за пощенски гълъби. Освен замъка, който е най-старата и доминираща сграда в ансамбъла, в непосредствена близост са разположени още пет по-ниски постройки, използвани в миналото като конюшня, оранжерия, кухня, плевня и склад. В рамките на имота се намира и класическа френска формална градина (jardin à la française), разположена в близост до главната постройка, както и няколко по-нови допълнения, сред които басейн, тенис корт и паркинг.

Задачата на нашия екип беше да трансформира ансамбъла от сгради от фамилен дом в луксозен петзвезден хотел. Собствениците поставиха като водещ принцип намесите да бъдат изпълнени с висока степен на автентичност и историческа достоверност, за да потопят гостите в духа на епохата.

Работата ни започна с подробно архитектурно заснемане и поредица от срещи с главния архитект и кмета на Reugny. Силно впечатление ни направи добре структурираната система, която Франция е изградила за работа с паметници на културата. Собствениците получиха от Общината списък с лицензирани архитекти и избраха един, който да изготви доклад за състоянието на сградата.
Докладът представляваше сериозно историческо проучване, включващо детайлно заснемане и анализ на материалите на всички фасадни орнаменти и тяхното състояние, както и прецизни указания за тяхната реставрация. Документът ясно дефинираше и допустимите намеси в сградата, което много улесни работата ни по преустройството.

В основната сграда запазихме входното фоайе и двете дневни на партера, които трансформирахме съответно в хотелска рецепция, дневна с лоби бар и ресторант. Кухнята към ресторанта разположихме в съществуваща пристройка, свързана с основния дворец. На втория етаж и в подпокривното пространство разположихме едни от най-луксозните стаи в хотела.
В сградите, използвани в миналото като оранжерия и конюшня, проектирахме допълнителни хотелски стаи. Високото пространство на бившата плевня трансформирахме в конферентна зала, а в складова сграда в най-отдалечената част на комплекса разположихме луксозен СПА център.

По отношение на конструктивната част се наложи премахване на съществуващи и добавяне на нови междинни нива, както и изграждане на нови стълбища. Сериозно предизвикателство беше допълнителното натоварване от новоизградените бани, което щеше да претовари вековните дървени подови конструкции. Инж. Йонко Кондарев го реши чрез окачване на санитарните помещения към покривната конструкция. Самата тя представляваше забележителен пример за майсторство и инженерна мисъл, характерни за района и епохата.

Отоплението и вентилацията на хотела са решени чрез термопомпена система вода-въздух, със скрито интегрирани в лампериите конвекторни тела, по проект на инж. Александър Маринов. Предизвикателство при разработването на ОВК проекта беше изборът на вентилационна система за професионалната кухня, която трябваше да бъде интегрирана в ограничено пространство поради сравнително ниската височина на тавана на помещението.
Проектът по ВиК част беше разработен от български инженерен екип с водещ проектант инж. Емил Цанов.

Интериорният дизайн на главната сграда е решен с автентични материали и мебели от епохата, по проект на френския дизайнер Jacques Garcia, един от малкото специалисти с лиценз за работа в Лувъра. Дизайнът на хотелските стаи в спомагателните сгради и СПА центъра е дело на българското студио VIArchitects.

Комплексът отвори врати през 2023 г. и вече зае място в редица престижни класации в сферата на туризма и хотелиерството, а ресторантът уверено се подготвя за своите първи звезди „Мишлен“.

Svestari' tomb

Свещари в нова светлина – Реконструкция на Свещарската гробница

Реконструкцията обхваща подмяна на инсталациите в самата гробница, защитната и обвивка и цялостна подмяна на експозиционната част.

Свещарската тракийска гробница е една от най-разпознаваемите културни ценности в България призната за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Откриването й през 1982г. от екип с ръководител доц. д-р Мария Чичикова и построяването на защитния купол от екип с ръководител арх. Теофилов и инж. Тотев се превръщат в най-голямото събитие за времето си в сферата на археологията и инженерните науки. За съжаление последните строителни и ремонтни дейности, до момента на нашата намеса, бяха извършени през далечната 2001г. от екип с ръководител арх. Петър Стрясков. Двайсет години по-късно гробницата вече беше в предаварийно състояние. Оригиналната климатична инсталация не функционираше и специфичният мироклимат се поддържаше единствено с помощта на мобилна машина, получена от дарител. Художественото осветление беше амортизирано и частично повредено, което принуждаваше екскурзоводите да ползват джобни фенери за беседите си. Галерията-лабиринт в предверието на гробната камера се намираше в окаяно състояние.
Нашият екип беше привлечен за работа в момент, който може да се определи като критичен. Гробницата беше на път да загуби грант от Посланическия фонд за опазване на културното наследство (AFCP), ръководен от фондация Credo Bonum и трябваше да се работи с намален бюджет и в много скъсени срокове.

Свързахме се с арх. Стрясков и с проектанта на оригиналната ОВК инсталация инж. Цвятко Кадийски, които се съгласиха да се включат безвъзмездно с консултации, за да се съобрази реконструкцията със замисъла на последния проект правен за Свещарската гробница.
При разпределянето на бюджета се съобразихме с най-належащите проблеми – подмяна на ОВК инсталацията и осветлението и реконструкция на галерията в предверието.

За проектирането на художественото осветление привлякохме едно от най-известните бюра за дизайн на осветление в света Sutton Vane Associates. Компанията е специализирана в осветяването на изкуство, музеи и интериор и екстериор на исторически сгради, сред които китайската теракотена армия в Британския музей, катедралата в Уинчестър, Англия, римските останки в Бат, катедралата в Йорк, Англия и много други.

След направен обстоен анализ светлинните архитекти допълниха пропуските в осветлението и чрез специални осветителни тела се възвърна усещането за треизмерност на кареатидите. Общото осветление е решено така че да се сложи акцент на гробната камера. Всеки от важните елементи в интериора и екстериора може да се осветява отделно и процесът да се управлява от екскурзовод.

При реконструкцията на галерията- лабиринт, която се намира в предверието на гробницата спазвахме до голяма степен концепцията на проектът на арх. Стрясков.
Разпределението и растерът на стъклените витрини остана същия. Премахната беше металната конструкция на витрините и те бяха заменени с едромащабни стъклени пана, които са закрепени на скрити водачи над окачения таван. Част от паната се отварят чрез плъзгане, за да може да се подменят инсталациите зад тях. Съдържанието и дизайнът на самите пана беше изготвен от специалистите в Археологическия музей в Исперих.
Подновената гробница отвори врати на 08.06.2022г.